СЗО алармира, че светът е застрашен от нов опасен вирус
Световната здравна организация сигнализира, че светът е застрашен от епидемия от вируса Марбург. Организацията оцени риска от това огнище като „ доста висок на национално равнище, висок на районно равнище и невисок на световно равнище.
Каква е опасността
Марбургската тресчица е рядко, само че извънредно рисково заболяване, което поразява вътрешните органи и се популяризира доста бързо. Клинично заболяването наподобява Ебола, като предизвиква тежки признаци — от увреждане на черния дроб и червата до засягане на нервната система. Първото огнище на вируса е записано през 1967 година в германския град Марбург, откъдето произлиза и името му. Заболяването възникнало в лаборатория, където учени работели със зелени маймуни, импортирани от Уганда. Истинските преносители на вируса обаче не са маймуните, а прилепите от типа Rousettus aegypti.
В Руанда към този момент е регистрирано огромно огнище на заболяването, което провокира опасения измежду учените, че тя може да се популяризира по целия свят. Смъртността от вируса може да достигне до 88%, което акцентира неговата изключителна заплаха. Въпреки напъните на учените, информацията за вируса към момента е нищожна, което прави битката с него изключително сложна.
Има ли риск Марбургския вирус да доближи до Европа?
Според специалистите, рискът вирусът да се разпространи извън Африка е невисок, но не трябва да се изключва изцяло. Властите в Европа и други региони следят обстановката отблизо и подхващат нужните ограничения за надзор на разпространяването на болестта, изключително на интернационалните летища.
През 2024 година в Руанда беше записано огнище на Марбургската тресчица, довело до няколко смъртни случая. Според СЗО, починали са шест души, макар че някои източници настояват за осем жертви. Сред инфектираните са и медицински служащи, като над 70% от тях са били ангажирани в две лечебни заведения в столицата Кигали. В момента има регистрирани 26 случая на болестта, а здравните управляващи поставят старания да проследят и изолират над 300 души, които може да са били в контакт със инфектираните. Как се предава Марбургският вирус?
Заболяването се предава посредством контакт с телесни течности, кръв или тайни на инфектирани хора. Прилепите, които населяват пещери и мини, са главните преносители на вируса. Рискът за заразяване е изключително висок измежду медицинския личен състав, в случай че не се съблюдават прецизни защитни ограничения при грижи за пациентите. Вирусът може да се съобщи даже посредством персонални движимости на инфектиран човек, като спално долни дрехи и облекла.
Симптомите
Симптомите на Марбургската треска се демонстрират ненадейно и инкубационният интервал може да варира от 2 до 21 дни. Началните признаци включват рязко повишение на температурата, мощно главоболие и мускулни болки. Още на третия ден се появяват гадене, повръщане и диария, които постоянно не престават до седмица. В по-късните стадии болестта води до тежко вътрешно и външно кървене, което може да бъде съдбовно.
За този вирус няма ваксина. Лечението на инфекцията е симптоматично - с медикаменти за поддържане на имунитета.
Каква е опасността
Марбургската тресчица е рядко, само че извънредно рисково заболяване, което поразява вътрешните органи и се популяризира доста бързо. Клинично заболяването наподобява Ебола, като предизвиква тежки признаци — от увреждане на черния дроб и червата до засягане на нервната система. Първото огнище на вируса е записано през 1967 година в германския град Марбург, откъдето произлиза и името му. Заболяването възникнало в лаборатория, където учени работели със зелени маймуни, импортирани от Уганда. Истинските преносители на вируса обаче не са маймуните, а прилепите от типа Rousettus aegypti.
В Руанда към този момент е регистрирано огромно огнище на заболяването, което провокира опасения измежду учените, че тя може да се популяризира по целия свят. Смъртността от вируса може да достигне до 88%, което акцентира неговата изключителна заплаха. Въпреки напъните на учените, информацията за вируса към момента е нищожна, което прави битката с него изключително сложна.
Има ли риск Марбургския вирус да доближи до Европа?
Според специалистите, рискът вирусът да се разпространи извън Африка е невисок, но не трябва да се изключва изцяло. Властите в Европа и други региони следят обстановката отблизо и подхващат нужните ограничения за надзор на разпространяването на болестта, изключително на интернационалните летища.
През 2024 година в Руанда беше записано огнище на Марбургската тресчица, довело до няколко смъртни случая. Според СЗО, починали са шест души, макар че някои източници настояват за осем жертви. Сред инфектираните са и медицински служащи, като над 70% от тях са били ангажирани в две лечебни заведения в столицата Кигали. В момента има регистрирани 26 случая на болестта, а здравните управляващи поставят старания да проследят и изолират над 300 души, които може да са били в контакт със инфектираните. Как се предава Марбургският вирус?
Заболяването се предава посредством контакт с телесни течности, кръв или тайни на инфектирани хора. Прилепите, които населяват пещери и мини, са главните преносители на вируса. Рискът за заразяване е изключително висок измежду медицинския личен състав, в случай че не се съблюдават прецизни защитни ограничения при грижи за пациентите. Вирусът може да се съобщи даже посредством персонални движимости на инфектиран човек, като спално долни дрехи и облекла.
Симптомите
Симптомите на Марбургската треска се демонстрират ненадейно и инкубационният интервал може да варира от 2 до 21 дни. Началните признаци включват рязко повишение на температурата, мощно главоболие и мускулни болки. Още на третия ден се появяват гадене, повръщане и диария, които постоянно не престават до седмица. В по-късните стадии болестта води до тежко вътрешно и външно кървене, което може да бъде съдбовно.
За този вирус няма ваксина. Лечението на инфекцията е симптоматично - с медикаменти за поддържане на имунитета.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ